Почина поетесата Федя Филкова - българската Емили Дикинсън
На 70-годишна възраст умря поетесата Федя Филкова, заяви БНР. Още след първата ѝ стихосбирка „ Цветя с очите на дами “ (1982 г.) поетът Александър Геров я назовава " българската Емили Дикинсън “.
Федя Филкова е родена на 10 март 1950 година в с. Малка Брестница, област Ловеч. Завършва немска лингвистика в Софийския университет. Авторка е на осем стихосбирки – " Цветя с очите на дами " (1982; 2004), " Нежен въздух " (1988), " Рисунки в мрака " (1990), " Крехко разпятие " (2000), " Моята твоя обич " (2009; 2012), " Второ сърце " (2009), " Нищо мрачно " (2014) и сборника " Третата жена " (2014) и " Толкова е малко. Стихотворения 1969-2019 " (2020). Стихотворенията ѝ са превеждани на разнообразни езици, а през 2013 година на немски език в превод на Андреас Третнер излиза антологично издание със 77 нейни стихотворения (Nachtgras, Drava Verlag, Klagenfurt-Wien).
Самата тя е превела на български над 20 книги с немскоезична лирика и прозаичност.
Дългогодишен редактор в издателство " Народна просвета " (1982-1992). След демократичните промени работи като държавен специалист и посланик, културен аташе в българското посолство във Виена, външнополитически секретар на президента Петър Стоянов и консултант в българското посолство в Берлин.
Носител на Австрийската държавна премия за живописен превод за 1995 година През 2015 година е отличена с премията " Златен век " – " Печатът на Симеон Велики ", на Министерството на културата на Р България. От 1972 година е брачна половинка на поета Николай Кънчев (1936-2007). От 2007 година провежда, дружно с артиста Милен Миланов, годишния Поетичен Никулден, а от 2012 година присъжда Наградата за нова българска лирика " Николай Кънчев ".
Проф. Михаил Неделчев определя творбите на Федя Филкова като минималистична литература, деликатна стилистика, вградена в смели тематични насоки: „ Това е литература, която приказва за гибелта – и поезията, и прозата. Много малко са тези от нас, които приказват за гибелта, мислят за нея, съумяват да опитомят гибелта. "
Нагоре, нагоре
На Николай
Почакай, подай ми ръка,
дружно да изкачим стълбата до небето.
Земята тук като болна повръща
от неспирното колело на живота.
Без теб ми се вие свят.
Почакай, подай ми ръка!
Без да почука
Смъртта не ми е сестра.
По нищо не си приличаме
с тази безцеремонна жена,
която влиза,
без да почука,
и без да попита сяда
посред стаята,
посред деня,
посред живота
и ми протяга ръка,
чака да я поема,
не спирайки да повтаря:
- Толкова си ми близка.
Федя Филкова е родена на 10 март 1950 година в с. Малка Брестница, област Ловеч. Завършва немска лингвистика в Софийския университет. Авторка е на осем стихосбирки – " Цветя с очите на дами " (1982; 2004), " Нежен въздух " (1988), " Рисунки в мрака " (1990), " Крехко разпятие " (2000), " Моята твоя обич " (2009; 2012), " Второ сърце " (2009), " Нищо мрачно " (2014) и сборника " Третата жена " (2014) и " Толкова е малко. Стихотворения 1969-2019 " (2020). Стихотворенията ѝ са превеждани на разнообразни езици, а през 2013 година на немски език в превод на Андреас Третнер излиза антологично издание със 77 нейни стихотворения (Nachtgras, Drava Verlag, Klagenfurt-Wien).
Самата тя е превела на български над 20 книги с немскоезична лирика и прозаичност.
Дългогодишен редактор в издателство " Народна просвета " (1982-1992). След демократичните промени работи като държавен специалист и посланик, културен аташе в българското посолство във Виена, външнополитически секретар на президента Петър Стоянов и консултант в българското посолство в Берлин.
Носител на Австрийската държавна премия за живописен превод за 1995 година През 2015 година е отличена с премията " Златен век " – " Печатът на Симеон Велики ", на Министерството на културата на Р България. От 1972 година е брачна половинка на поета Николай Кънчев (1936-2007). От 2007 година провежда, дружно с артиста Милен Миланов, годишния Поетичен Никулден, а от 2012 година присъжда Наградата за нова българска лирика " Николай Кънчев ".
Проф. Михаил Неделчев определя творбите на Федя Филкова като минималистична литература, деликатна стилистика, вградена в смели тематични насоки: „ Това е литература, която приказва за гибелта – и поезията, и прозата. Много малко са тези от нас, които приказват за гибелта, мислят за нея, съумяват да опитомят гибелта. "
Нагоре, нагоре
На Николай
Почакай, подай ми ръка,
дружно да изкачим стълбата до небето.
Земята тук като болна повръща
от неспирното колело на живота.
Без теб ми се вие свят.
Почакай, подай ми ръка!
Без да почука
Смъртта не ми е сестра.
По нищо не си приличаме
с тази безцеремонна жена,
която влиза,
без да почука,
и без да попита сяда
посред стаята,
посред деня,
посред живота
и ми протяга ръка,
чака да я поема,
не спирайки да повтаря:
- Толкова си ми близка.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ